Осиновяването е самостоятелен юридически факт, от чието установяване се пораждат семейно-правни отношения. То е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка, наподобяваща отношенията родител – дете.
Всяко лице, което е дееспособно и не е лишено от родителски права, може да осиновява. Осиновяват се само лица, които при подаване на молбата за осиновяване не са навършили пълнолетие. Освен това, осиновяващият трябва да е поне петнадесет години по-възрастен от осиновявания, като изключение в това отношение са случаите, когато съпруг осиновява рождено дете на своя съпруг.
Водеща в новия Семеен кодекс е идеята за облекчаване на осиновяването и съкращаване на сроковете за извършването му. Цели се пълноценна защита на интереса на осиновявания. Установени са нови правила за разглеждане и решаване на гражданските дела за осиновяване. Новите положения се отнасят преди всичко до пълното осиновяване, но съществено засягат и непълното осиновяване.
Въвежда се национален регистър на осиновяващи и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване и отпада съдебната процедура за включване на дете в регистрите за пълно осиновяване. Освен това, предвидените условия и ред се прилагат и по отношение на деца – чужди граждани с обичайно местопребиваване в България. Прецизирани са критериите за извършване на избор на подходящ осиновяващ от Съвета по осиновяване към регионалните дирекции за социално подпомагане.
Цялостната уредба на осиновяването в новия Семеен кодекс е доминирана от принципа на всестранна защита на детето. Интересът на осиновения е най-важна предпоставка. Налице са и определени условия за допустимост на осиновяването, като посочените по-горе ограничения, както и задължението да се спазва забраната за двойно осиновяване на едно лице от две лица, освен ако не са съпрузи, забраната за последователно осиновяване от две лица, ако първото не е било прекратено, освен ако не са съпрузи, както и задължението да се спазва забрана за осиновяване между роднини.
Детето, подлежащо на осиновяване вече може да бъде изслушвано по въпросите, които го засягат. Дадена е и възможност за непълнолетните, навършили 14 години, самостоятелно чрез дирекция „Социално подпомагане”, при разногласия с родителите, да се обръщат към районния съд за решаване на спора.
Международното осиновяване е уредено в съответствие с Кодекса на международното частно право. То е допустимо, само ако въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната.
Процедурата по осиновяване е уредена в чл. 89-105 от СК. Това е едно особено и не е типично исково производство. Родово компетентен в производството по допускане на осиновяване е окръжният съд по местонахождение на Регионалната агенция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето, подлежащо на пълно осиновяване.
Често в практиката се среща казуса на осиновяване на дете от съпруг на родител. Семейния кодекс отделя специално внимание на тези правоотношения, като процедурата е дори още по-облекчена от тази при общото осиновяване.