Семейните взаимоотношения са изключително лична сфера и деликатния подход на адвоката за развод е от съществено значение. Когато една брачна двойка е взела решение за прекратяване на брачните взаимоотношения, ролята на адвоката е да изслуша волята на клиента /клиентите/, да задава допълнителни въпроси които са от съществено значение и да прецени коя съдебна процедура би била подходяща в конкретния случай.
Когато основанието е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, то тогава процедурата Развод по взаимно съгласие е удачен способ за прекратяване на брака.Когато по една или друга причина, до взаимно съгласие не се стига, то тогава процедурата Развод по исков ред , ще доведе до търсеният от Вас резултат – прекратяване на брака.
Развод по взаимно съгласие. Производството се инициира с писмена молба до районния съд, в която съпрузите изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Към молбата се прилага и споразумение, с което се уреждат последиците от прекратяването на брака, а именно:
- Местоживеенето на родените от брака деца;
- Упражняването на родителските права;
- Личните отношения;
- Размер на издръжката на децата;
- Ползването на семейното жилище;
- Издръжката между съпрузите, ако такава следва;
- Фамилното име след развода.
След като съдът се увери в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на страните за прекратяване на брака и постигнатото между тях споразумение отговаря на законовите изисквания, съдът постановява решение с което прекратява брака сключен между страните и утвърждава постигнатото между тях споразумение.
Развод по исков ред. Регламента му се съдържа в чл. 49 от Семейния Кодекс: Развод поради разстройство на брака е процедура, с която се цели прекратяването на брака поради „дълбоко и непоправимо” разстройство.
Процедурата започва с подаване на иск до районния съд по постоянен адрес на ответника. По делото следва да бъдат доказвани фактите, от които се съди за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, които са основания за развода. Тези факти се преценяват от съда винаги спрямо конкретния случай, всички факти от семейния живот, обосноваващи настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да бъдат посочени и доказани – обикновено чрез свидетелски показания. Заедно с брачния иск се разглеждат и свързаните с него небрачни искове, а именно:
- Упражняване на родителските права;
- Личните отношения и издръжката на децата;
- Ползването на семейното жилище;
- Издръжката между съпрузите;
- Фамилното име.