С настъпването на смъртта изчезва личността на починалия, но неговото имущество остава. То преминава в полза на близките му. Преминаването на имуществото на починалия (наследодателя) към други – едно или няколко лица (негови наследници) – се нарича наследяване или наследствено правоприемство.
Законът за наследството предвижда два вида наследяване: по закон, т.е. по предписание на самия закон, който указва реда на това наследяване, и по завещание, т.е. на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ, наречен завещание.
При наследяването по закон наследственото имущество преминава в полза на лицата, указани като наследници в самия закон. Това са преживелият съпруг и лицата, които се намират в известна родствена връзка с наследодателя.
При наследяване по завещание наследственото имущество преминава към лицата, които наследодателят посочи за наследници в завещателния акт.
НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН – Кръг на наследници.ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ.
Законът предвижда два вида наследяване: наследяване по закон и по завещание. В първия случай към наследяване се призовават близките на наследодателя, които са посочени в закона, а във втория случай – тези, които наследодателят е посочил в своето завещание.
В кръга на наследниците по закон влизат лицата, които се намират в родствена връзка с наследодателя:
1) децата и по право на заместване другите низходящи;
2) родителите;
3) братята и сестрите (и по право на заместване техните низходящи) заедно с възходящите от втора и по-горна степен;
4) роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
Съгласно чл. 62 СК, при непълното осиновяване, рождените родители не наследяват осиновения.
Не всички роднини от посочения кръг наследяват едновременно. По-близките по степен роднини и низходящия на по-близък по степен изключват по-далечните – чл.8 ал.4. По този начин се образуват четири реда законни наследници (чл. 5-9 ЗН). Само тези от тях, които имат правото да получат наследството, се призовават към наследяване.
Наследници по закон обаче са не само призованите към наследяване, а всички наследници от посочените четири реда.Наследник по закон е и преживелият съпруг. Неговото право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя (чл. 9 ЗН). Той наследява с този ред роднини, които е призован към наследяване.
Това е кръгът на законните наследници, определени в чл. 5-9 ЗН.
И тук случай принципът, че по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен изключват по-далечния по степен роднина в завещателния акт.
НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАВЕЩАНИЕ
Наследодателят може да измени реда на наследяването по закон, да внесе изменение в наследствените части на наследниците или да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон. Това той може да направи със завещание. Чрез завещанието в рамките, допустими от закона, наследодателят има възможност да извърши облагодетелстване в полза на някои от близките си, които имат най-голяма нужда.
Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна — завещателя. То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля. Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.
Законът за наследството не допуска извършването на т.нар. съвместни завещания. Съгласно чл. 15 ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица. Смисълът на тази забрана е, че с едно такова общо завещание — резултат на две и повече съгласувани воли — би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта, тъй като един от завещателите не би могъл сам да отмени завещанието, а в такъв случай би се влязло в разрез с основата, върху която е изграден институтът на завещанието — зачитане последната воля на завещателя. Не е забранено обаче две лица в отделни завещателни актове да извършват завещателни разпореждания едното в полза на другото.
Допустимо е също така и извършването от две и повече лица поотделно на няколко завещания, свързани само външно: написани на една и съща страница непосредствено едно след друго или на две страници на една хартия. В този случай не може да става дума за съвместно завещание, тъй като за двамата завещатели остава открита възможността самостоятелно всеки един от тях да отмени или да измени завещанието си.
ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО
Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството. Той може да направи това, само ако не го е приел. Отказът, извършен след като е прието наследството, е недействителен. На тази недействителност могат да се позоват както третите заинтересувани лица, така и самият наследник, който се е отказал от наследството, след като го е приел.
С изменението на ЗН беше създаден нов член (91а), съгласно който при наследство, в което влизат имоти одържавени или включени в трудово-кооперативни земеделски стопански или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказ от наследството, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 ЗН.
Отказът от наследство е едностранен акт, който изрично трябва да бъде направен с писмено заявление пред съдията, в района на когото е открито наследството. Той се вписва в предназначената за това книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районния съд (чл. 52 ЗН). Практиката изисква подписът в заявлението за отказ да бъде нотариално удостоверен. Невписаният в особената книга при районния съд отказ и от завет не произвежда действия. С други думи, отказът от наследство е едностранен формален писмен акт, с който призованият наследник изявява волята си да не приеме наследството. Разпореждането на съда да се впише отказът от наследството по своята същност е административно действие – постановява се да бъде регистрирано изявлението на отказалия се.
При евентуален спор за правата върху наследството от сънаследниците или от кредиторите на наследството, заинтересуваните могат да установят действителното положение с всички допустими от закона доказателства. Поради това отказът от наследство подлежи на вписване по реда на чл. 49, ал. 1 и 52 ЗН, а въпросът дали отказът е редовен, се разрешава след изслушване на заинтересуваните лица. Отказът от наследство на ненавършили пълнолетие наследници се допуска само при условията и по реда на чл. 73 СК – при очевидна тяхна полза и с разрешение на районния съд.
ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВО ПО ОПИС
Приемането на наследството по опис е възможност, която Законът за наследството (ЗН) установява в интерес на призования към наследяване наследник. Значението на приемането по опис се проявява в две насоки: ограничаване отговорността на наследника за задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН); ако наследникът е с право на запазена част – дете или негови низходящи по заместване, родители или съпруг, да може да иска намаляване на направените от наследодателя дарения и завещания, накърняващи тази запазена част (чл. 30, ал. 2 ЗН).
Описът на наследството е правна възможност на наследника. Поради благоприятните последици на приемането по опис обаче, законът установява лицата, които задължително приемат наследството по опис. Те са посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН: недееспособните, държавата и обществените организации.