УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

До 2009 г. в РБ нямаше закон, който да урежда отношенията в етажната собственост, а правилник – Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост /ПУРНЕС/.

С приемането на Закона за управление на етажната собственост се застъпиха много нови и актуални въпроси и проблеми, които до момента не намираха своето адекватно решение.

На първо място законът връща позабравената домова книга – книгата на собствениците. Създават се и регистри. Различен, освен това, е начинът, по който се вземат решения от общото събрание. Съгласно старият и вече отменен правилник, в общото събрание всеки собственик участваше с един глас при вземането на решение, а съгласно ЗУЕС, гласът на собственика има тежест, каквато има и делът му в проценти от общите части на сградата.

Предвидени са и две форми на управление на етажната собственост – едната е досега съществуващото общо събрание, а другата е сдружението на собствениците, което действа по подобие на юридическите лица с нестопанска цел. Каква форма ще изберат собствениците е въпрос на приоритети, свързани с участието по програми и проекти на ЕС за ремонт и саниране на сградите.

Новост в закона е и изискването да се издават технически паспорти за всички влезли в експлоатация сгради, както и начинът, по който се налагат санкции. Досега нямаше установен ред за събирането на имуществените санкции, наложени от управителя или от управителния съвет.

Досега всеки собственик имаше един глас в общото събрание, дори и да притежава 3 апартамента в даден блок. Предполага се, че който притежава по-големи дялови части, има и по-големи интереси да се случват или не определени събития. Ако става въпрос за пристрояване или надстрояване обаче законът твърдо изисква собствениците да гласуват с единодушие.

Управителят на етажната собственост вече ще има много по-голяма и регламентирана власт. Той ще има право да налага санкции за нарушаване на правила. Преди да се пристъпи към това обаче нарушителят трябва да бъде предупреден за отговорностите, които има, и да се състави протокол за извършените от него нарушения. Ако те обаче станат системни, общото събрание би могло да реши дори да го изгони. Тогава този собственик не губи правото си на собственост, но губи правото си да се ползва свободно от нея.